in 42

За сбърканите очаквания в българския футбол

Вече не знам колко години наред футболните фенове в България са заровили дълбоко главите си в пясъка и не си дават сметка за някои реалности. И като дойдат мачовете от евротурнирите настава за 1-2 седмици отрезяване и после цяла година пак самозалъгване.

Да вземем пример с Берое. Вчера клубът показа една сравнително посредствена продукция срещу седмия в Босна и Херцеговина. Отбор, който е напуснат от 14 футболисти през лятото, привлечени са 10 нови и 7 от тях почват титуляри.

Не по-различна е ситуацията в Берое. След злополучните мачове с ЦСКА беше взето решение за тотално подмладяване на отбора и започване на чисто с налагане на млади български футболисти, преминали през юношеските национални гарнитури.

След резултата се започна едно вайкане, едно чудене. Едно обвиняване на треньора, че бил правил чистка (каква чистка като тези, които псуват сега искаха да бъдат изгонени до един целия отбор след мачовете с ЦСКА?!), че не бил направил селекция.

Истината е че нивото на българския футбол и школите е такова. Младите футболисти идват ненаучени и не готови за мъжкия футбол. Причините са комплексни. Едва в последните години младите български треньори започнаха да навлизат, да търсят и обменят опит, едва в последните години започнаха да се създават терени и условия. Докато младите треньори поемат щафетата, докато избистрят концепция и докато започне съгласуване между мъжкия и юношеския футбол ще мине доста време.

Концепцията която иска да наложи Берое “налагане на млади български футболисти и засилване на връзката с школата на клуба в опит да бъдат наложени малкото таланти, които имаме в нея и развити по най-удачния начин докато са в школата.”

Повече не можем да искаме докато нямаме общежитие, в което да настаняваме таланти от цялата страна, както правят Литекс, ДИТ, Ботев и Левски.

Това са реалностите. Другата реалност е че нашите юноши в момента са под нивото на тези момчета, които дойдоха. И за това красноречиво говори класирането в елитните групи, повиквателните в национални гарнитури и т.н.

И като заговорихме за националните гарнитури – нека видим техните резултати на международно ниво. Какво можем да очакваме?

И ако може да обвините играчите вчера в нещо, то определено не е че е липсвало раздаване за емблема, публика и т.н.

Хубчев обичаше да казваше една приказка за възможностите. Изтъркана за някои, но доста искрена. Ще си я припомняме често.

Дали Александър Димитров ще успее да направи отбор от тези амбицирани момчета, който да се възползва от себераздаването им – това ще трябва да разберем по-натам. Ако успеем и да потърпим малко. Дано успеем да потърпим, защото с поведението на феновете на Берое е видно, че ние не знаем дали ни е горещо или студено. Става малко като в онази детска приказка за Петко:

Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.

Същите хора, които сега плюят по отбора, плюха преди това по Хубчев и напусналите футболисти станали бронзови медалисти през миналата година.

Въртеше се една развалена плоча за това как публиката си била тръгнала заради играта на отбора. Истината е че си тръгна, защото не й дреме за футбол. Възприятията и ценностите на нацията ни се промениха много в последните 10-ина, 15 години. Иска се да сме шампиони, ама с 17-годишни и от нашата школа. Е, няма да стане.

Опразването на стадионите е комплексна реакция на много неща. Започва се с прогресиращото оскотяване на нацията – за нас ценностите са на много различно ниво. Масово оглупяваме, масово се подаваме да ни водят за носа. Една огромна част от футболните фенове искрено вярват, че всичко е нагласено, че всичко е някакви задкулисни сили и Коце Маца определя резултатите от Солун.

В същото време не се осъзнава, че нацията яко затъпява, става все по-неморална, все по-необразована и незаинтересована, все по-затворена и яко песимистична. Оплакваме се за всичко, но никой не подема инициативата да промени нищо. Реве се здраво срещу политика, футболен съюз, комисии, а накрая се избират същите хора и не се казва “Браво” когато се случи нещо положително. Защото има и такива неща, напук на всичко.

Беройци трябва да приемат, че пътя по който е поел отбора ще е дълъг, трънлив и понякога болезнен. Може да отнеме много време, може и да е по-малко. Трябва да се има и малко вяра, малко доверие и малко търпение и към младите играчи, и към ръководителите и към треньорите. Те ще минат през много изпитания, ще допуснат много грешки и ще получат много уроци. Но ако я няма вярата, няма да се постигне нищо.

Assume positive intent е максимата, която упорито се опитват да наложат в местоработата ми. Защото са осъзнали, че безгрешни няма и че винаги ще има конфликти – на интереси, на мнения, на позиции. Но е важното тези конфликти да се използват, за да се научи нещо ново, да се намери най-доброто, а не да се превръщат в личностни войни. А ние българите сме майстори да обсъждаме другите личностно, а не работата им.

Много е удобна тезата за парашутиста и как Александър Димитров е назначение на Бойко Борисов на който бил роднина/кум/каквото там се сетят. Истината обаче не е такава.

Да, предложението да се започнат разговори с него е на Община Стара Загора, но никой не го е налагал. Избран е защото концепцията му се вписва в идеите за развитие на клуба – целенасочено подмладяване и налагане на българи, преминали през националните отбори, подобряване на връзката с школата и опитване да се изкарат талантливите играчи и от там (пример Руси Чернаков, който от много малък е в полезрението на хората, които разбират от футбол. Следващите живот и здраве трябва да са Денислав Станчев и Галин Генчев. Талантът не се учи – него или го имаш или го нямаш. Можеш да го съсипеш с неправилна работа, но няма как да го придобиеш, иначе всеки, който се влага в тренировки щеше да е Меси и Роналдо, ама не е.)

И ако ще говорим за шуробаджанащина трябва да се говори за едно друго ниво, защото в СД бяха вкарани по принуда трима души (бяха двама, но решиха да “откажат” бероец като Диян Димитров, че бил “политическа фигура”, сякаш другите не са), които нямат какво да търсят там. Тяхната работа освен да създават разходи и да уреждат този или онзи за едно или друго, не е в нищо градивно. Но за това никой не обели и дума.

И за да се върнем към играта. Трудно е да се съгради къщичка за пиленца, пробвайте… отнема време нали? Време да се научим да ценим – малкото което имаме и да спрем да мрънкаме за всяко нещо. Когато по трибуните има 10 000 на мач от евротурнирите, когато се плащат билети като на запад, когато стандарта на живот се промени, тогава можем да очакваме и изискваме повече. До тогава трябва да оценяме желанието, малките стъпки и опитите за развитие. И да се осъзнае, че политиката на Берое се промени – тази година целта е да се наложат нови лица, да се сработят и обиграят. Там където искаме да отидем е не на всяка цена медали, а налагане на млади футболисти. Това само по себе си е цел. И би било глупаво тя да си противоречи с останалите очаквания.

* мнението е изцяло мое и не обвързва по никакъв начин нито една от компаниите за които работя!

Решенията на Изпълкома за детско-юношеския футбол – необмислени и прибързани

Някъде между обяда и мача на националния отбор с Италия Изпълкомът на БФС се събра на свое редовно заседание, в което взе решения, които са меко казанно странни, прибързани и необмислени.