sick thoughts

Вечният град… Пантеонът, Колизеумът, Ватиканът с внушителната Сикстинска капела, стотици църкви, близо 100 уникални исторически обекти. Това е Рим. През тази седмица обаче той се е превърнал и в столица на европейския футбол. Наред със снимащите поне по 50 кадъра в секунда японски туристи из забележителностите се разхождат облечени в червено-бяло и синьо-черно фенове на Манчестър Юнайтед и Барселона.

Още от понеделник много от тях са пристигнали в Рим, за да съчетаят туристическия тур из града с големия мач. И от двата лагера е ясно, че има повече хора, отколкото е капацитета на „Олимпико“. По улиците на Вечния град не са един и двама привържениците носещи от традиционните покрай такова събитие табелки „I need a ticket for the game“ (“Търся билет за мача“).

А че Рим освен всички забележителности е и футболен град, се вижда много лесно когато излезеш малко встрани от традиционния туристически център и се впуснеш по малките криволичещи улички, изпълнени с квартални пазарчета за продаване на плодове. Графитите, един от основните проблеми на Рим, са навсякъде. И не са една или две сградите, на които модерните последователи на Бернини, Микеланджело и Рафаело са изрисували хвалебствени слова за любимия си отбор или не толкова приятни констатации за съперника.

Последните довършителни работи течаха вчера покрай клубния стадион на Рома и Лацио. Целият комплекс на спортния център, построен по времето на фашизма и носещ типичния облик за тази епоха – „Форо Италико“, е ограден от УЕФА. Цветът Бордо, който е водещ в корпоративния дизайн на тазгодишния финал, е покрил всички табели, всяко свободно място пък се използва за реклама. Едно от по-малките стадиончета, използвани за други спортове, се е превърнал в Champions Bistro. Подобна е ситуацията и в другите сгради. Тази вечер всичко това ще бъде напълно окупирано от VIP гости и обикновени фенове.

Апропо, сред VIP гостите ще има и нашенци. Българското присъствие на този финал е и в двата лагера. И ако в този на Манчестър Димитър Бербатов ще трябва да се труди на терена, то Христо Стоичков отдавна е свършил вече тази работа. Бившият национален селекционер е сред елитните гости на Барселона, а феновете на каталунският гранд определено не са го забравили. Ден преди мача Стоичков навести огромният фен фест, който е обградил един от символите на Рим – Колизеума. И за секунди около него се бяха посъбрали фенове в „синьо-червено“, на които „Модерния ляв“ не отказа да раздаде автографи.

Красотата на Рим всеки открива сам за себе си. За мен дори по-впечатляващи от гениалното изкуство на великите творци са малките павирани улички със сгради в бароков стил, имащи огромни врати. Именно по тези улички има и редица семейни ресторантчета, които в деня преди мача също бяха неповторима гледка. До изящни италианци, извели на романтична вечеря своите половинки, които се наслаждаваха на бяло вино поднесено с традиционната пица, можеше да видиш типичните английски фенове, които пред себе си на масата имат всеки по две бири и които скандират God Save the Queen.

И като заговорихме за романтика, двата най-романтични туристически обекти Piazza di Spagna и Fontano Trevio бяха напълно окупирани от последователите …

Последните дни ми се случват много неща, за малко от тях пиша. Искам обаче да споделя две много поучителни видеота.

Първото е документалният филм The Revolution Will Not Be Televised. Филмът разказва за събитията във Венецуела от 2002 г. с неуспешния опит за държавен преврат срещу Уго Чавес. Всъщност той ни разказва обаче много повече – показва ни как в малцинство могат да се превърнат богатите водещи фамилии, които в опитите си да си върнат пая са способни да нарекат управлението на Чавес диктатура… и да го заместят с… още по-силна такава. Разказва ни за силата на хората, за волята, за победата, за това как не бива да правиш стъпки, с които правиш „врага“ си многократно по-силен от преди, за намесата на чуждите сили в държавната политика на страните. Показва ни един магнетизъм у Чавес, който неизменно води до симпатия.

Второто видео е последната лекция на Ранди Пауш. За мен това е видео, което трябва да се показва на студентите в първите им дни след като влязат в университета… През 2006 г. Пауш научава, че е болен от рак. Вместо да се скрие в себе си обаче той открито говори за болестта и до последните си дни продължава да бъде себе си. В Really Achieving Your Childhood Dreams той не говори за информатика. Говори за важните неща в живота – мечтите ни, борбата да ги осъществим. Говори и за това как можем да накараме други да мечтаят. Видеото е доста инспириращо.

Няколко любими цитата:

When you’re eight or nine years old and you look at the TV set and men are landing on the moon — anything is possible. And that is something we need to not lose sight of — that the inspiration and permission to dream is immense.

The brick walls are there for a reason. The brick walls are not there to keep us out; the brick walls are there to give us a chance to show how badly we want something. The brick walls are there to stop the people who don’t want it badly enough. They are there to stop the other people!

Experience is what you get when you didn’t get what you wanted.

The best way to teach somebody something is to have them think they’re learning something else.

Never lose the child-like wonder. It’s just too important. It’s what drives us.

It’s not about how to achieve your dreams. It’s about how to lead your life. If you lead your life the right way, the karma will take care of itself. The dreams will come to you.

Do not tell people how to live their lives. Just tell them stories. And they will figure out how those stories apply to them.

И двете видеота са доста дълги (по близо час и половина всяко), но си заслужават всяка минута. Ако ги гледаш и ти сподели и твоето мнение.