in 42

Втори в класирането, първи в сърцата

Надали има място на света където да празнуват така второ място в класирането както го направиха това неделя срещу понеделник в Стара Загора. По никое време, в 1 през нощта заралии посрещнаха любимците си и им показаха, че любовта на феновете не може да се купи с пари, тя се печели с успехи, резултати и желание.

“Берое” е вицешампион и това е плод на много сериозна работа през цялата година на всяко едно ниво – като се започне от администрацията, мине се през школата и се стигне до мъжкия отбор с неговия щаб и се завърши с медийното отразяване на клуба. В този клуб всичко е като машина и всеки си знае работата. Дори за слепец е видима последователността, която се следва – при селекционната политика се залага на работари, а не на индивидуална класа. Залага се на отборен дух, вместо на отделни проблясъци. Играчите се подбират според характер и според същия напускат отбора когато помислят, че са над отбора.

В същото време на “Берое” му бяха нужни две започвания от нулата – през 1999 г. и през 2008 г., за да осъзнае една проста максима, която грандовете в България още не са осъзнали – дори когато времената не са добри трябва да харчиш точно толкова колкото можеш да си позволиш и нито стотинка повече. С един от най-скромните бюджети за заплати в първата шестица през тази година и по-нисък бюджет от този на седмия в класирането, финалистът за Купата, носителят на Купата, както и още един от отборите във втората седмица “Берое” доказа, че не е важно колко пари даваш за заплати, а как си подбрал изпълнителите – дали си бил последователен, дали си вярвал в тях когато нещата не са били толкова розови и дали си ги подкрепял.

В Стара Загора над 95% от хората стоят твърдо зад отбора. Дори когато се чуе някоя критика веднага се намират хора, които да оборят, които да напомнят, че беройският дух е този на търпението, на чакането и на вярата.

За разлика от други клубове ценностите на “Берое” са съхранени през вековете – в Стара Загора уважават треньорската инситуция и не дават и косъм да падне от главата на хората, които дават всичко от себе си за клуба и които постигат резултати с неуморната си работа – така беше с Илиан Илиев и екипа му, така и сега с Петър Хубчев. Надали е случайно, че първият се задържа в “Берое” 4,5 години, а другият ще започне четвъртата си година в клуба следващия сезон. В Стара Загора обичат тези хора и щабовете им – те работят денонощно и са приели “Берое” и за своя кауза.

Screen Shot 2015-06-01 at 22.25.07

Преди две години под Аязмото дойде едно момче от село Кочан – Атанас Зехиров – никой не беше чувал за него, играеше като опорен халф, постепенно се наложи да мине на крилото, а после да заиграе и като бек. Днес това момче е национал на България. Следвайки неотдавнашния пример на Иво Иванов, Стефан Велев, Благой Макенджиев. Момче, което знае да оценя това, което му се случи и неслучайно преподписвайки договора си за още година и половина. Друго момче пък месеци наред бе обявявано за безперспективно от всякакви специалисти, но клубът не спря да вярва в него и то вкара голът, с който в крайна сметка “заралии” станаха втори. Една история за търпение и вяра. Това е “Берое”.

В Стара Загора знаят да уважават и обичат – за да спечелиш сърцата не феновете не се иска да спечелиш трофей или да си винаги първи – иска се само да даваш всичко от себе си. В града уважават наравно шампионите, носителите на Купата, сребърните медалисти, бронзовите медалисти, но дори и хората, които с раздаването си на терена са помогнали отборът да се спаси от изпадане или са допринасли за някоя велика победа или държели един за друг в безпаричие за някоя “луда банда”, дори за хора с два чифта дробове, които се качват на гредата по бельо, за да празнуват успехите с феновете, или пък такива, които отивайки в кръвен враг заради неволя си плюят фланелките и при първа възможност на бегом се връщат под Аязмото. В Стара Загора си нямат трибуна кръстена на герои от близко или далечно минало. За сметка на това имат нещо много по-важно – огромни сърца. Място в тях има за всички герои от всяка епоха – без степенуване.

Втори в класирането, но първи в сърцата!

П.П.: И следващия път не се чудете когато четете подобни коментари. Те са плод на много и последователна работа и политика на клуба в комуникацията си в социалните мрежи и ангажирането на феновете в емоциите им и подтикването на споделянето й, защото емоцията – това е зараза и любов:

Screen Shot 2015-06-01 at 22.11.51

Решенията на Изпълкома за детско-юношеския футбол – необмислени и прибързани

Някъде между обяда и мача на националния отбор с Италия Изпълкомът на БФС се събра на свое редовно заседание, в което взе решения, които са меко казанно странни, прибързани и необмислени.