Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.
Финалът в Шампионската лига е една от най-големите дати в сезона на европейския футбол, може би най-голямата, освен в годините когато има и Европейски първенство. Организацията на такъв финал обаче не е лесна задача. За да може всички на стадиона, всички пред телевизионна и всички в града да усетят атмосферата е нужна изключително голяма подготовка.
Повече от 15 години Паул Бургес се грижи за футболни терени. Днес той е отговорен за „Сантяго Бернабеу“, един от стадионите преживели велики триумфи и огромни поражения. „За всеки мач моята задача е теренът да изглежда така все едно никой не е излизал на него досега“, обяснява той. „Бях 12 години в Арсенал, преди през 2009 г. да ме поканят тук“, пояснява той. Досега той е печелил 5 пъти наградата за най-добре поддържан терен в Премиершип и иска всичко на финала на Шампионската лига също да е перфектно.
Подготовката тече в пълна сила и за ТЕАМ, маркетинговата агенция на Шампионската лига, която е отговорна за логистиката на телевизиите и медиите. 700 места за журналисти са създадени в новоизградена постройка зад основните трибуни на стадиона. Седмица преди големия мач още осем панорамни студия със стъкло към терена бяха окачени на покрива, за да приемат екипите на телевизиите, които отразяват събитието. То пък ще бъде предавано от 33 камери, които няма да изпуснат от погледа си никое ъгълче на стадиона.
„Денят на мача е най-спокойния от всички дни подготовка“, обяснява ни Маркус Хьоевел, който ръководи екипът на ТЕАМ за финала. 24 часа преди мача са с последните тестове на оборудването, залата за пресконференции и микс зоната. Там където след мача е най-голямата „битка“, за да може всяка медиа да вземе мненията на основните действащи лица.
Логистиката по транспорта на трофея е не по-малко интересна. Освен за поръчката на медалите и съдиите, плакетите за стадиона-домакин и наградите за играч на мача Патрик Вонез е отговорен и за то трофея да стигне до тъч линията преди началото на мача. Още след като пристига в испанската столица купата стои в хотелската стая на Вонез, два дни преди мача е занесена на стадиона, където се съхранява в стая с високо ниво на охрана.
„Невероятна част, но и огромна отговорност“, така описва задачата си Вонез. Въпреки, че ще бъде на „Сантяго Бернабеу“ той няма да види много от случващото се на терена, защото освен да подготви медалите ще трябва да подготви и гравирането на купата. Веднага след последния съдийски сигнал днес, в рамките на 15 минути върху купата трябва да бъде изписано името на новия й носител преди капитанът на шампионът на Европа да я вдигне в ръцете си.
Важна част от финала е церемонията преди него. Обикновено подготовката й отнема няколко месеца, в които хореографи и историци се грижат заедно, за да пресъздадат атмосферата. „Най-хубавата част от тези церемонии е че и играчите участват в тях в момента, в който излизат от тунела на терена“, споделя Диего Риберо, който е отговорникът на УЕФА по тази част.
За да се движи всичко по вода с тази церемония обаче отиват много нерви и подготовка. В Мадрид концепцията ще включва музиката на турнира, заедно с традиционни ритми от Испания и фолк музика. 176 пък ще бъдат участниците в церемонията, от които 60 са само танцьорите от покрайнините на Мадрид, които репетират ежедневно всичко покрай големия мач.
Шампионската лига в цифри
- 1400 човека са екипите на телевизиите за финала
- 75 телевизии отразяват финала на живо
- 280 000 000 души са гледали миналогодишния финал по телевизията
- 3 576 363 фенове са посетили финалите на Шампионската лига от 1992/93 насам 130 места за коментатори за телевизии и радио са заделени в Мадрид
- 180 са фотографите, които ще снимат финала
- 5 са финалите играни със специалната топка на adidas, чийто външен вид и днес е специално за финала
- €30 968 000 е наградният фонд (включващ цялото участие в турнира и приходите за клуба от ТВ права и реклама), който са спечелили миналогодишните победители Барселона за участието си тогава. Тази година носителят ще спечели повече.
Написано за sportni.bg
Когато научих, че мога да посетя финала на Шампионската лига в Мадрид не се колебах много. Имаше обаче един дребен проблем – как да стигна до там? Всички директни полети от Мюнхен бяха пълни, имаше места единствено в първа класа за скромните 1200 евро.
Решението дойде бързо – влак TGV от Мюнхен до Париж и от там до Мадрид с нощен влак. Всичко вървеше по план, реших да тръгна рано от Мюнхен, за да имам време да разгледам столицата на Франция.
Още на гарата в Мюнхен обаче ми стана ясно, че не само аз съм стигнал до тази идея. Поне 20-ина пременени в червено-бяло привърженици на баварския гранд, носещи традиционните кожени панталони щурмуваха влака. Когато 6 часа по-късно акостирахме в Paris Est гарата се огласи от мощни викове. Ден преди финала дори във Франция щяха да научат кой трябва да спечели и защо. При обиколката по забележителностите тук таме се срещаше част от групичката, за да видим и баварското знаме опънато на айфеловата кула.
В нощния влак за Мадрид съседното спално купе е окупирано изцяло от червено-бели. Запознавам се с Флориан, който е на 28, идва от малкото градче Бамбрг и е за Байерн от… както се помни. Не се съмнявайте, че същото споделят с мен и спътниците му – Кармен, Йенс и Михаел. Запознали са се в Мюнхен на стадиона и от тогава са посетили не един и два мача.
Фло ми разказва за последното му пътуване за Мадрид и загубата с 3:2 от Реал през 2007 г. „Въпреки това се класирахме, защото ги бихме на Алианц Арена“, спомня си той.
Сега и четиримата са убедени, че Байерн ще бие. И изпивайки последните запаси от бира, които носят със себе си преди заспиване си позволяват дори да дадат прогнози и кой ще вкара. Всички са убедени, че решаващият играч в този мач ще е Робен. И някъде в морето от фенове на баварската машина на „Сантяго Бернабеу“ от 20:45 местно време ще бъдат и те и ще празнуват този иначе прекрасен сезон на Байерн, който може да бъде спокойно и още по-запомнящ се след довечера.
На финал като на финал – никой не се съмнява, че организацията на УЕФА отново е перфектна. От юг (където и на „Алианц Арена“ е сектора на Байерн) ще бъдат немците, а от север – италианците. На няколко метра от стадионите са обособени фен зони. В централната част на Мадрид пък се провежда така нареченият Champions Festival, на който всичко могат да усетят типичната за такова голямо събитие атмосфера. От бабичките седнали на кафе и оглеждащи се какво точно става, до запаленият хардкор фен на Байерн или Интер.
Написано за sportni.bg!
„Трябва да разберем и в Стара Загора и другаде където има такива проблеми, че даден резултат и еуфория отминават, но няма никакъв план за бъдещето, трябва да има някаква идея за развитие на този отбор и план, защото примерно ще намерим отнякъде 1 милион, ще се стегнем ще отидем в Лига Европа, а след това какво ще се прави? Няма я дългосрочната политика не само в Берое. Знам, че е криза и трудно се прави такава политика, но трябва в българските клубове, дори с риск да дръпнеш едно стъпало назад, да има някаква дългосрочна политика.“ Думите на Илиан Илиев от преди няколко дни останаха доста ярко в съзнанието ни.
Всъщност едва ли някой се учудва, че именно най-добрият треньор в България през тази година изрича тези думи. Те показват само едно – че който веднъж е излязъл от типично българската дребнавост, завист и мисълта, че друг трябва да е виновен, бързо може да разбере каква е формулата за успеха. Същата онази формула, която Илиан Илиев намери на терена през тази година.
Защото Берое предприе една нова за България стъпка – да не търси богатият меценат, който налива пари, а спонсори, които помагат чрез реклама, търговска дейност и обвързването на името с марката Берое. Само че има нещо доста сбъркано в подхода към тази формула.
Жалко и мъчно ми става като виждам как Дамян Георгиев ходи и се моли като циганче по фирмите да дадат някое подаяние за Берое. Истината е че еснафщината и гледането само под собствения нос в Стара Загора не е тайна. Бизнесът на местно равнище няма как да се отличава от общата картинка. Мисленето е сведено до съществуването и плащането на заплати. Фирмите с крайни продукти нямат никаква стратегия за развитие и спечелване на нови клиенти, а тези без крайни такива така и не разбират какво означава да трупаш имидж. Защото един ТЕЦ например печели милиони всяка година, но тъй като няма крайни клиенти е решил, че му е достатъчно да си купи мястото на първа страница на даден вестник, за да си спечели журналистическа тишина за ефектите над околната среда, които причинява. И в същото време е забравил социалната отговорност, която трябва да има, защото в него работят хората от региона, хората, на които една от малкото радости е Берое. Не говорим за кой знае колко много, а за една проста и елементарна ангажираност, за някоя и друга инициатива, за малко имиджов продукт, който да смекчи поне малко разрушителните над природата действия. И трудно може финансовата криза да е оправдание точно тук.
А какво да кажем за фирми, които създават стоки от първа необходимост или хранителни продукти. Смехотворната позиция на пивоварната Загорка за необвързване с марката на града, защото става дума за местен тим, а марката била национална е доста жалък. Измиването на ръцете с централи и нареждания от там също – защото не централата в Холандия, а местния мениджънт решава да инвестира в тенис турнири и националния отбор, който спокойно можем да кажем, че в момента не носи никакви положителни емоции, че да има и някакъв положителен ефект за марката. И никой не може да ме убеди, че някой в английския Карлсберг е спрял компанията да рекламира на екипите на Ливърпул и в същото време да е спонсор в Купата на УЕФА до миналата година. Да не даваме и още примери за марки обвързали се с местния си клуб – миналогодишният шампион Волфсбург и Фолксваген е може би най-ясния пример, друг от същото първенство е Леверкузен и фармацевтичният гигант Байер. И двете фирми спокойно могат да си спестят инвестицията, защото надали им носи кой знае какви дивиденти, но е въпрос на чест, самосъзнание и достойнство логото да стои на екипа на местния отбор, който пък може и да постигне някога желания успех (шампион на Германия или финалист за Шампионска лига преди няколко години). Обществото в Европа е осъзнало следното просто правило: Богатите и успели хора и фирми са натрупали състоянието си и тези резултати чрез обществото и сега те отдават заслуженото обратно на същото това общество, което е част от тях, част от успеха и постигнатото. Едни го правят чрез благотворителност, други чрез инвестиции в „губещи каузи“, а трети в нови и нови проекти. Те просто знаят, че без това общество никога не биха постигнали сегашното си състояние.
Но тук не става дума само за Загорка, а и за марки като Градус, Кен, Домейн Менада и др., които изобилстват в Стара Загора и региона.
Факт е обаче и това, което казва Илиан Илиев – че не само Берое, но и целия български футбол няма никаква стратегия за развитие. Единствената мисъл е как ще мине следващия ден, кога ще дойде следващия мач. Положителният пример е Черноморец, където макар и с вложения в размер на милиони резултатите ще дойдат след няколко години. Сега всички ние се смеем на отбора без публика, на свободния вход и томболите, но всичко това е една стратегия. Хората ще отидат на стадиона, ще им хареса, ще се убедят в сериозността на начинанието, може да запишат децата си в школата, защото знаят, че са в добри ръце. В същото време Черноморец става продукт, който се налага и за който най-важна ще е марката. Евентуални спонсори пък са глезени във ВИП ложи, учители и директори на училища са канени, за да не могат да откажат акции на техните територии като реклама на отбора и т.н. Въобще всичко е по европейски и може би не сега, не утре, но след години ако това постоянство не бъде изместено от типично българското дребномислие ще даде резултат.
Какво е в Берое? Вместо стратегия, положението се спасява на парче. Всъщност спасение стана вече банална фаза. Сега Берое пак се спасява – този път сигурно от Купата на България и участието в Европа. Няколко ветерана са поели акциите и ги пазят и всички разчитат на Дамян Георгиев, който като някаква месия трябва да намери пари с цената на само той си знае какво. Да, ама няма как да стане така. Защото за да убедиш сериозна компания се иска не само един човек с амбиции, а цял екип и план какви искаш да са целите ти, какво можеш да постигнеш и какво не. Защото Купите и успехите отминават, а мускулите рано или късно свършват. И когато си вдигнеш летвата твърде високо още в началото, след това е трудно да я задържиш. И догодина като дойде първия спад не бива да се забравят геройствата от сега.
Да, може би Берое ще се раздели с най-прогресивно мислещият човек – Илиан Илиев. Той сигурно ще намери своето амплоа някъде другаде. Колко ли хубаво би било това да е в чужбина, където хората са надскочили българския манталитет и мислят като него, където ще му бъде предложено това, на което може да разчита и ще му бъде казано това, което се очаква. Защото от нищо нещо се прави само веднъж.
Дано някога и Берое проумее, че със закърпване, оправдания и липса на професионализъм на ниво мениджмънт няма да се случи нищо. И всякакви оправдания с кризи и пр. не могат да са оправдания за липсата на стратегия, защото стратегията трябва да е дългосрочна, а не насочена само към едното утре.
Сензационни разкрития направи източник близък до БФС специално за Дон Галфон. Информацията бе потвърдена и от предаването на Дико Сашев „4:4″, излъчено снощи в ефира на Канал 2001. След анонимен сигнал на зрител чрез смс лично до водещия на предаването с текст: „Znam vsichko za macha Beroe-Levski, strashno e “ от медиата веднага се свързаха с подателя, който след кратко убеждаване изплюл камъчето. Оказало се, че в момента се провежда невиждана по рода си акция с кодово име „Изпадналите“, която се ръководи директно от ББ Супермен.
Схемата включвала следните срещи. В 24-и кръг на родното първенство Берое ляга на Левски, а Локомотив Пд – на Монтана. Безобразията обаче не свършват до тук още в следващия кръг Спортист (Своге) ляга на Левски, а Миньор (Перник) се опъва на ЦСКА (тази част от акцията е на път да бъде осуетена след като Титаните се задействали след като разбрали за схемата и наредили на Цветан Цветанов да подгони Никифор Вангелов), Монтана ляга на Берое, а Локомотив (Пловдив) с помощта на реферът Антон Генов се налага над Сливен. За да не може Йордан Лечков да противодейства лично агент Тара го натопил пред МВР, за да е зает с други дела и да не може да следи резултатите на собствения му отбор. Очаква се скоро да бъде задържан под стража, за да бъде лишен и от мобилен телефон.
26 кръг на „А“ група включва лягане на Левски на Локомотив (Мездра) (лично Георги Бачев координирал акцията със залози в букмейкърски къщи на Хондурас), равен на ЦСКА – Литекс, победа на Берое над Сливен с помощта на съдията, защото няма как иначе да стане и служебен резултат в полза на Локо Пд срещу Ботев (който е изваден от „А“ група като част от схемата).
В следващия кръг Пирин ляга на Левски, Берое печели служебно, а Монтана ляга на Локо Мездра. Миньор Перник пък ляга на Локо Пд. Сливен успява да се наложи честно над Спортист.
Октоподът е прострял обаче ръцете си и към последните три кръга, в които Пирин ляга на Монтана, а Локо (Мездра) получава 4 дузпи от Антон Генов срещу Сливен и побеждава с гол на страничния рефер Никола Джугански с 1:0.
В 29-и кръг Монтана ляга на Левски, след като теоретично е осигурено оставането кръг по-рано, а в 30-и Левски бие Сливен служебно, тъй като поради финансова криза и арест на Йордан Лечков Сливен са останали само с 5 картотекирани футболисти.
В крайна сметка целта е изпълена – Левски е на второто място в класирането, ЦСКА са четвърти, а Сливен изпада.
За да бъде въвлечен Берое в схемата агент Тара лично им обещал да дирижира жребия за купата на България където щяло да има две топли и две студени топки. При жребия Берое щял да се падне с Чавдар Етрополе, а Калиакра – гост на Черноморец (Поморие). Втората среща ръководена от Антон Генов завършва с победа за отбора на Петър Хубчев. На финала отново Антон Генов извежда двата отбора и отбелязва гол за Берое в 1-ата минута на мача, а във втората свири края му.
дискусия